Солната мина Wieliczka е създадена през 13 век и е втората най-стара солна мина в Европа. Добивът на сол датира от средновековието, от 1290 до изчерпване на солните запаси през 1996 г.

От 1978 г. солната мина е включена в списъка на обектите на UNESCO за световно културно наследство. Солната мина се простира на девет (9) подземни нива и достига дълбочина от 327 метра, с над 2.040 камери и 300 км коридори, издълбани върху солидни обеми сол, както и подземни езера. Постепенно експлоатацията на Солната мина се променя и тя се превръща от индустриална фабрика в световноизвестна туристическа атракция, място на необичайни събития и здравен център. Най-важната атракция в солната мина е Музеят, разположен на третия етаж, на дълбочина 130 метра. В продължение на няколко години солодобивниците създаваха впечатляващи произведения на изкуството, направени от сол, които и в ден днешен красят солните зали.

Особено впечатляващ и богато декориран е «Параклисът на блажената Кинга», катедрала с размери 54 m на 17 m и височина 12 m. Изграждането на тази подземна църква отне повече от 30 години (1896-1927) и за тази цел бяха използвани 20.000 тона твърда сол. Всички предмети в храма, от полилеите до ритуалните прибори, са направено изцяло от минна сол.

Полилеи от сол висят от тавана на храма, светата трапеза и разпнатият Христос доминират в залата, докато стените са украсени със релефи на библейски изображения направени и те от сол. В помещенията на солната мина има и санаториум за пациенти, чиято терапия изисква престой в среда, богата на йод. Всяка година солната мина посещават над 2 милиона туристи.

Допълнителна информация: https://www.wieliczka-saltmine.com/